“БОК” АД с нов сайт в ‘beta’ режим. За контакт и поддръжка може да се свържете с нас на [email protected]
“БОК” АД с нов сайт в ‘beta’ режим. За контакт и поддръжка може да се свържете с нас на [email protected]
Акредитивът е предпочитан инструмент за финансова сигурност в търговията. За да се възползваме от тази услуга, трябва добре да познаваме неговата същност и предимствата, които може да ни донесе, в зависимост на страната, която заемаме в търговската сделка. В тази статия освен значението на термина “акредитив” , ще разгледаме и неговите видове и какво го различава от “банковата гаранция”.
Акредитивът е форма на разплащане в търговския оборот. Той представлява сделка, при която банката (издател) действа като посредник между платецът ( наредител) и получателя (бенефицер). При този тип сделка, банката дава писмено уверение, че ще заплати конкретна сума пари на бенефициера, след изпълнението на дадени условия.
Акредитивът като средство за гаранция на търговски сделки, се счита и за най – сигурната и предпочитана форма на плащане. Това е така, защото минимизира риска, особено при международната търговия, гарантира прозрачност и носи предимства на всяка една от страните.
Наредителя (платеца) определя условията, според които ще се извърши плащането, като тези условия защитават неговите интереси.
Бенефициера (получателя) получава гаранция за извършване на плащане, след изпълнение на условията, дори преди купувача физически да е получил стоката или услугата. От друга страна банката получава възнаграждение за услугата.
Акредитивна сметка е тази, по която се извършват плащанията по акредитива. Тя е специален вид банкова сметка и се използва за сигурни плащания към трета страна.
Банката открива сметката, а наредителят внася средствата, които ще са необходими за плащането към бенефициера. Средствата биват отпуснати, само след като бенефициера изпълни предварително зададените условия по договор.
Това, което също я прави по – различна от обикновените банкови сметки е, че клиентът е задължен да поддържа салдо, равно или по-голямо от стойността на акредитива. Върху това салдо се заплаща и лихва.
Главните два вида, на които се разделят акредитивите са Експортен и Импортен акредитив. Разликата между двата вида е свързана с интересите на страните в търговската сделка.
Експортивният акредитив е предназначен за доставчици или износители (продавачи) на стоки или услуги в страната и чужбина. Експортният акредитив защитава интересите на износителя, като му носи гаранция за сигурно плащане.
Той знае, че ако изпълни условията на акредитива и представи нужните документи и стоки в определения срок, ще получи уговореното плащане. По този начин избягва риска от това да не получи своите пари, дори при възникнали проблеми свързани с платежоспособността на купувача. Друго предимство е и възможността за залагане на срокове, съответстващи на тези посочени в договора.
Всичко това го прави чудесен избор за фирми, търгуващи на нови и рискови пазари. Чрез практическия курс за Бизнес Планиране може да научите как да съставите своя финансов план и как правилно на индифицирате потенциалните рискове.
Импортният акредитив се открива от вносители и купувачи на стоки или услуги, понеже защитава повече техния интерес. От тяхна гледна точка, импортния кредитив служи за контрол върху качеството и доставката на стоките, които се очаква да получат. Чрез този вид акредитив, вносителя определя условията и изискванията за документи, които да гарантират, че доставката ще бъде изпълнена според договорката.
Поради тази причина е предпочитан, именно от вносители, които са с нови или по – малко утвърдени търговски взаимоотношения с доставчици в чужбина. Често банката помага и с консултации при преговорите с доставчиците.
Често услугите “акредитив” и “банкова гаранция“ се бъркат, тъй като и двете се основават на получаване на защита от банката при търговски сделки. Макар че и двете услуги носят сигурност и намаляват риска в търговията, те са с различно предназначение и механизъм.
Ако при акредитива банката дава гаранция за директно получаване на плащането при дадени условия, при банковата гаранция тя влиза повече в ролята на “застраховател”. При банковата гаранция, банката поема задължението да покрие загубите на продавача (бенефициера), ако купувача (наредителя) не изпълни своите задължения, по договор.
Друга разлика е, че акредитива е предпочитан при сделки на по – висока стойност и с международен характер. Докато банковата гаранция, се използва повече в случаи на дългосрочни сделки и проекти, при които има риск от неизпълнение.
© 2024 БОК. Всички права запазени. За нас • Политика за поверителност • Общи условия • Политика за директен маркетинг • Политика за бисквитки
