Йорданка Димитрова

Консултант По Подобряване На Живота

Българска Образователна Кибернетика

Казвам се Йорданка Василева Димитрова и съм на 34 години. Живея в гр. Варна. Работя като търговец и съм част от първата „Академия за търговци” на „Българска образователна кибернетика“. Към днешна дата се развивам в две посоки. Първата посока е като финансов и бизнес консултант, за целта организацията има чудесни образователни продукти, лично аз съм се възползвала от 80% от тях. Още преди да започна да работя за компанията бях изкарала курсовете по „Финасова Грамотност”, „Търговски Умения” и „Лидерско Управление на Екипи”. През първите три месеца, след началото на моята работа за БОК, се записах и в останалите курсове – „Бизнес Планиране”, „Презентирай и Завладявай”, „Смисълът на Застраховането” и „Професионално Инвестиране в Недвижими Имоти”. Всеки един от тези продукти ми помогна да разбера защо начинанието ми в бизнеса преди години е било обречено на провал още от самото му начало, както се и случи. Едва на 19 години реших да започна бизнес с вендинг машини и една година по-късно той фалира. След горчивия опит реших, че данъчната политика на България е виновна, тъй като точно по това време решиха да сложат касови апарати на този тип машини и сметката вече не излизаше. Разбира се, по-лесно беше да обвиня държавата, че иска да провали малкия и среден бизнес отколкото да видя, че причината за моя провал си крие в мен самата. По-късно разбрах, че предварително натрупаните знания и добрата подготовка не биха позволили да се проваля. Съответно държавата е виновна, тя иска да провали малкия и среден бизнес. Но така се получава като не отделим време да се образоваме в дадена посока проваляме се и си намираме кой да е виновен за това. Сега, вече осъзнала значимостта на образованието, искам да помогна на хората да не повтарят моята грешка. Да не спират да вярват в себе си, защото всички сме способни и всички можем да бъдем успешни.

Втората посока на развитие е да стана лектор със собствен курс, до този момент съм достигнала до ниво колектор в курса Лидерско Управление на Екипи. Страстта към идеята да образовам другите се прояви преди около 7г., когато фирмата с която работих навърши 21г. и осъзна, че трябва сама да се погрижи за образованието на кадри в своята сфера, за да има шанс да работи успешно и в следващите 20г. Компанията се занимава с електронни компоненти и насищане на платки за България и Чужбина, но в един момент се наложи да умоляват служителите си на предпенсионна възраст да останат. Започнаха собствена програма на обучение, за деца учещи в техникумите да запояват и чрез състезания на който бях квестор ги награждаваха с паричен фонт с който да си купят инструменти и платки от нашите магазини. Знам, че като квестор не съм ги учила аз лично, но по време на състезанието тези деца се допитваме до мен, давах им насоки и ги оценявах. Макар заслугата да не бе моя, бях горда, че съм част от това. Малко след напускането ми разбрах, че са прекратили тази програма. Хора които ръководеха проекта са решили ,че трябва да образоват и учители които да обучават младите електрончици. И го направиха, откриха и специалност в един от Пловдивските университети, а децата се борят вече за стипендия в специалността. Тази работа винаги ще остане в сърцето ми.

Вероятно се чудите защо точно курса по Лидерско Управление на Екипи? Истината е, че той сам ме избра. Още от дете знам, че искам да казвам на хората какво да правят 🙂. Командорих децата, опитвах се да командвам и по голямата ми сестра, дори и родителите си, не се получаваше, но не спирах да опитвам. Размахвах пръст и казвах направи това или онова. Често ми казваха ,че съм просто мързелива, но аз си знаех, че съм лидер. Знаех, че не само да командваш е ролята на лидера, сега от позицията си на човек изкарал курса и помощник лектор, не само го знам , но и го разбирам. Просто бях завладяна от военните филми и как командващите дават заповеди без никой да ги оспорва. Исках това за себе си. Реших, че мястото ми е в армията, а след провала ми в бизнеса, за който ви споменах по горе, взех, че го направих, но след като ме приеха поради ред причини реших да не се записвам. Започнах да търся своя път към ръководенето на хора, започнах да чета много и различна литература в посока психология, невропсихология дори и жестомимика. Исках просто да разбера как мислят хората. Но като почти всеки млад човек бях притисната да запиша висше образование и докато бях студент последваха няколко години работа в хранителни магазини където не след дълго ме повишаваха на ръководен пост. Ръководих не повече от трима души но си беше ръководене. След това в магазина за електронни компоненти, на втората година, шефовете ни оставиха мен и колежката ми сами да оправляваме магазина. На шестата година магазина спечели първо място за най-много продажби от 40 магазина в страната. После продължих кариерата си в семейния бизнес основан от дядото и бащата на мъжа ми. Там отговарях за консултантите в шоурумите в страната и голяма част от администрацията падна на моите плещи. Тъй като всеки работил за роднини ще ви каже ,че е трудно да работиш с тях, аз изкарах 2г. Прецених, че трябва да си намеря собствено прозвище за развитие. Така станах мениджър екип във фирма за бързи кредити, това лошо решение го прекратих след 6 месеца и ето ме тук, част от Българска Образователна Кибернетика. Очевидно имах заложби да управлявам хора, но не знаех, кой са те. Нямах насоки просто плувах и наблюдавах хората какво правят и се опитвах да повтарям. Ето защо точно този курс се доближи най – много до мен и моята същност. Даде ми яснота, какво съм правила правилно въпреки ,че не съм го осъзнавала и къде съм грешала. Показа ми начина и методологията която да спазвам за да бъда истинския лидер който винаги съм знаела, че съм, но не ,чрез команди, заплахи или страх. Защото хората не следват титли, не можете просто да си заслужите титлата лидер, тя не се дава като награда за добре свършена работа, Лидерството се печели, а хората ни следват заради качествата ни. Кой са те? Елате да разберем в едно четиримесечно пътуване из света на лидери.
Какво следва за мен? Следващата стъпка е, и аз самата да създам и разпиша курс за Българска Образователна Кибернетика, имам идеята и работя върху нея, но ще отнеме време. Имайте търпение.