Арника. Свойства и приложение в хомеопатията
Арниката е билка, която е широко разпространена в повечето европейски страни, но в България се среща много рядко. Билката е известна със своите разнообразни лечебни свойства и е популярна съставка в гелове, мехлеми и хомеопатични лекарства.
Основна информация и физическа характеристика
Арниката (Arnica montana) е многогодишно тревисто растение от рода Арника от семейство Сложноцветни (Asteraceae), което включва и слънчогледите. Височината на растението варира от 20 до 60 cm, а стъблото е право. Листата на арниката са яйцевидни, имат ярко зелен цвят и са широки 5 до 7,5 cm. Растенията в Централна Европа цъфтят от май до август. Цветовете имат диаметър до 5 cm, а цветчетата са жълти или оранжеви.
Разпространение
Арниката е разпространена в дивата природа в почти цяла Европа, с изключение на Балканския полуостров, Италия и Британските острови. Култивира се в други държави, включително и България.
Арника монтана расте в глинести почви, бедни на хранителни вещества. Растението вирее в алпийски климат до 3000 m надморска височина. Името на билката идва от факта, че тя е често срещана в планините.
Химичен състав
Арниката съдържа тимол (има антисептично действие), каротеноиди (антиоксидантни вещества), салицилова киселина (има противовъзпалително действие) и други вещества.
Уникално за арниката съединение е хеленалинът. То има противовъзпалителни свойства, но е токсично в големи количества.
Употреба в хомеопатичната медицина
Хомеопатичната медицина се основава на принципа, че ако едно вещество се разреди във вода, докато от него остане почти несъществуващо количество, тогава разтворът ще придобие мощни лечебни свойства. Това важи и за хомеопатичните лекарства с арника. Те обикновено се прилагат в случаи на синини, удари и цицини.
Приложение и лечебни свойства
Арниката може да се прилага под формата на гел при синини, изкълчвания, болка в ставите. Може да подпомогне и зарастването на рани. Използваемите части на растението са цветовете. Вътрешно действа температуропонижаващо и пикочогонно.
Противовъзпалително действие
Арниката е известна със своите противовъзпалителни свойства, които се дължат на някои вещества, съдържащи се в нея (флавоноиди, фенолни киселини). Проучвания показват, че локалният гел от арника има същата ефективност като ибупрофена при облекчаването на симптомите на остеоартрит.
Синини и подуване
Гелът от арника може да помогне за лекуването на синини, навяхвания и отоци. В едно изследване хора, претърпели операция на носа, забелязали голямо подобрение на състоянието си след прилагане на крем от арника.
При косопад
Арниката се използва в хомеопатията за подпомагане на растежа на косата и предпазване от косопад. Лесно могат да се открият на пазара шампоани и гелове за коса, съдържащи билката. Етеричното масло от арника може да намали сухотата и възпалението на скалпа, благодарение на противовъзпалителните си свойства.
Странични ефекти и предупреждения
Арниката е силно отровна и трябва да внимавате, когато я приемате. Не трябва да се поглъщат частите на растението, както и големи количества неразредена арника. Някои възможни странични ефекти от неправилен прием са повръщане, гадене и високо кръвно налягане.
Арниката съдържа веществото хеленалин, което може да е токсично в големи количества. Хомеопатичните лекарства с арника са силно разредени и съдържат много малки количества от билката и са безопасни, стига да не сте алергични към билката.
В тази статия се запознахте с най-важните факти за арниката и нейното приложение в народната и хомеопатичната медицина.
Ако искате да придобиете по-задълбочени знания за билките и техните ползи и употреби, ние ви препоръчваме да се запишете за курса “Здраве и билки” на “Българска Образователна Кибернетика”.
По време на курса ще много полезни и интересни неща за приложението на билките при лечението на различни здравословни проблеми, както и за профилактичната употреба на лековити растения.
Запишете се за курса тук:
